По-малко домашно производство на лютеници, сладка и компоти. Внос на суровини за преработка. Около 4% средногодишен ръст на потреблението за последните три години. Това са част от тенденциите на вътрешния пазар на зеленчукови и плодови консерви.

Домашни рецепти в индустрията

Годишно в страната се произвеждат около 120 000 тона консерви, от които около 45% се продават зад граница. На вътрешния пазар се реализират около 65–70 хил. тона", цитира данни за размера на пазара Антон Попов, заместник-управител на "Сторко" – Плевен.

С годините се свива традиционното и специфично за страната приготвяне на зимнина в домашни условия, отчитат производители. "Намалява броят на тези, които са директно свързани с отглеждането на зеленчуци и плодове. В същото време все повече хора се струпват в големите градове. Всичко това затруднява приготвянето на консерви в дома", коментира причините Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България и собственик на фирма "Конекс-Тива".

Според него отказът от домашно приготвени лютеници и сладка е провокиран и от разнообразните продукти по традиционни "бабини" рецепти, които предлагат все повече индустриални фирми. Във фабричното производство има по-голяма доза сигурност за стерилизацията, тъй като предприятията имат въведени системи за управление на качеството и за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството (НАССР). Предимство е също, че големите производители получават добри цени за суровината, което се отразява на себестойността, казва председателят на браншовия съюз.

Лютеница и кетчуп 55% от градското население консумира кетчуп. Лютеницата е далеч по-популярна – консумират я 88% от хората. С увеличаването на възраст­та потреблението на кетчуп намалява. Сред най-младите 72% консумират продукта, докато сред най-възрастните проникването е само 28%. Лютеница ядат всички. Проникването е над 80% за всяка от възрастовите групи. Една трета от потребителите на лютеница я консумират 2-3 пъти в седмицата. За кетчупа това са 28%. Мъжете потребители консумират кетчуп по-често от жените. Домашно произведената лютеница е най-предпочитана от най-възрастните хора. Консумират я 44% от хората между 55 и 64 години и 50% от тези между 65 и 69 години.

Дон Домат и леля Зелка

Националната статистика отчете, че през 2007 г. на вътрешния пазар са продадени по-големи количества зеленчуци, консервирани с оцетна киселина, и доматено пюре в сравнение с 2006 г. Според Константин Ламбрев търсенето на масови консерви намалява, предпочитанията на купувачите се изместват към рецепти с домашен вкус.

Традиционно най-голям е делът на лютениците – около 50% от общото количество зеленчукови консерви, продавани на вътрешния пазар. Отделен сегмент са консервираните домати, приготвени по начин, различен от лютеница – цели белени и небелени, нарязани на кубчета, преработени в кетчуп, пюре, сосове. Според Антон Попов тази група държи около 12–14% дял.

Пиперът освен при лютеницата е в основата на друга голяма група зеленчукови консерви – печена белена капия, гювечи, айвар, паприкаш, пинджур и пр. Продажбите на тези зеленчукови смеси достигат около 20 000 т на година.

Около 10 000 т годишно е търсенето на прясно консервиран грах. "Сторко" продава около 3000 т, което му отрежда лидерски позиции в този сегмент, уточнява Попов. Освен това на пазара се пласират и около 7000–10 000 тона сушен (рехидратиран) и около 3000–5000 тона вносен грах.

Покупките на индустриално произведени кисели краставички достигат около 4000–4500 тона, уточнява Антон Попов. Новост за пазара са консервираните краставички – внос от Китай, Индия, Виетнам. Това е световна тенденция, обяснява Константин Ламбрев. Заради благоприятния климат производството им в тези държави расте, което обяснява агресивното навлизане на чужди пазари и усърдието на производителите им да уцелят вкуса на българския купувач.

Пазарът поема и около 4000 тона туршии и кисело зеле, от което се продават около 300–400 тона. Само "Сторко" продава по 120–150 тона годишно, посочва Антон Попов.

Намалява търсенето на консервиран зелен фасул – от 1000 на около 500 тона годишно. Пазарният му дял преди две години е бил 3.5%, сега е около 1%. За сметка на това нарастват продажбите на замразен зелен фасул.

Сладката царевица е почти изцяло от внос – най-големите количества пристигат от Китай, Унгария, Сърбия.

По-високи цени, повече работа

Есента започна с усилено търсене на консерви, всички предприятия работят на пълни обороти, казват управители на преработващи фирми. Една от причините за порасналия интерес е страхът от поскъпването на всички храни и познатото презапасяване с трайни продукти.

В началото на сезона цените на консервите вече бяха повишени средно с около 10-12%. Най-значимо е поскъпването при продуктите, в които се влага доматено пюре. Причината е, че от няколко години българската индустрия работи само с вносно, защото български домати за преработка не достигат. И тъй като гръцкото пюре вече е с около 30% по-скъпо, това се отрази и на цената на консервите, обясняват експерти от бранша.

Пиперът също е чуждоземен – основно от Турция. Той е малко по-евтин от българския и е в достатъчно индустриални количества.

Поскъпването на енергията рефлектира върху цената на опаковките от стъкло и пластмаса, която се вдигна с около 10-15%. Всичко това води до нарастване на цените на консервите, но въпреки (заради) това перспективите за развитие на този пазар са нелоши, казва Константин Ламбрев. Според него заради липсата на време, желание и суровини хората все повече ще се отказват да приготвят консерви на домашната печка и ще се ориентират към готови и полуготови продукти, които пестят усилия.

Внос По данни на националната статистика интересът към българския пазар се засилва. Тенденцията на увеличение на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължава и през 2007 г. - вносът на консерви е по-голям с 91 хил. тона, или 3.6 пъти спрямо 2002 г. А в сравнение с 2006 г. увеличението е с 56.3 хил. тона, или с 80 процента. Нарастват продажбите на мармалад и конфитюри Националният статистически институт отчете, че през 2007 г. производството на плодови консерви е нараснало и че на вътрешния пазар са продадени повече мармалад и конфитюри. В същото време с 81 тона (11.6%) са намалели продажбите на компоти в сравнение с 2006 г. Председателят на браншовия съюз Константин Ламбрев обяснява този факт със засилващите се предпочитания на купувачите към пресни плодове. Стойко Кировски, управител и собственик на "Джем и Джем" - Пловдив, отчита, че пазарът на плодови консерви става все по-интересен. "Преди години се търсеха най-евтините консерви. Сега се купуват все повече качествени продукти, с до 60-70% съдържание на плодове", казва той. Най-търсен е конфитюрът от ягоди, следват малините и шипката, казват производители. Нараства интересът към екзотичните вкусове - например сладка от портокал, ананас, киви. "Има ниша за тях, купуват ги потребители, които са любопитни и обичат да опитват нови неща", коментира Стойко Кировски. Наскоро "Джем и Джем" предложи съвсем нов за пазара продукт - диетичен конфитюр с фибри в няколко разновидности - от ягода, малина, горски плодове, смокиня, кайсия и вишна. През септември цените на плодовите консерви също се вдигнаха с около 10-15% заради поскъпването на българските суровини. Затова някои фирми вече започват да се оглеждат по-сериозно за внос на плодове. "Въпреки скока на цените работата на производителите не намалява. Има преразпределение на пазарни дялове, защото някои малки фирми фалираха, а на пазара останаха само читави компании. Нашият обем например се вдигна с около 20% от началото на 2008 г.", казва Стойко Кировски. Прогнозите сочат увеличение на продажбите на мармалади, сладка, конфитюри. Според Кировски "бъдещето е на по-специалните, по-нетрадиционни продукти, в които има повече иновации и наука".